22 июн. 2007 г., 18:37

Ревност

1.4K 0 3

Аз ли съм тази,

която по нервите ти лази,

а когато бе с онази,

знам, тръпка те полази?

Аз ли съм тази,

която мечтите ти погази

и видях те за онази

готов си камион да те прегази?

Аз ли съм тази,

която спомените пази,

а ти за онази

сърцето си запази?

Но знам, че аз съм тази,

за която писа любовни фрази

и точно за това онази

знам, че вече ме мрази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Майче!!!Това стихче е просто супер!!!
  • Е, добро начало!Може от всички да се направи и сериалче!Стихо сериал!Поздрави и отново добре дошла!Надявам се, че шегите няма да те напрегнат , а ще те усмихнат!
  • Добре дошла, Мая!
    Прочетох стиховете ти. Умееш да римуваш, само се постарай още малко.
    Като тематика добре, но като изпълнение нещо куца. Чети , много чети другите! И ти можеш!
    Желая ти от сърце успех!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...