28 июн. 2007 г., 00:51

Ревност

Поэзия

822 0 3

Ревнувам те от шума и тишината,
ревнувам те от светлината и от тъмнината,
ревнувам те, яростно и диво,
ревнувам те, силно и неприемливо!
За Бога, колко те обичам!
Все след тебе ли ще тичам?!
Да! И няма да кротувам,
защото бясно те ревнувам!
Ревнувам те и от деня и от нощта,
ревнувам те когато съм сама,
ревнувам те, ала защо го правя,
ревнувам те - нима не зная,
че това е болест страшна,
че това е болест, със която ще израсна?!
Обичам те безумно
и за това ревнувам те тъй бурно
и днес пак моля те да ми простиш,
да забравиш и напред да продължиш,
макар аз пак да те ревнувам!
Ревнувам те от Слънцето и от Луната,
ревнувам те дори от мен самата,
но вече затворих си устата,
за да запазя любовта ни свята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

posh` (Таня Атанасова)

Да,така е.Ревността е много собственическо чувство.Стихотворението е добро.

2007-06-28T09:13:00+03:00
evropa (Нели)

ревността не е признак за любов,а за повишено чувство за собственост.тя не ти доставя радост от любовта,а мъка,терзание-а бе самонаказание.излекувай се от нея!

2007-06-28T04:52:20+03:00
alina (Алина)

Силна любов, но понякога се питам дали
не е любов повече към себе си!
МНОГО МИ ХАРЕСА СТИХА ТИ!

2007-06-28T04:30:30+03:00