12 нояб. 2015 г., 21:08

Ревност

443 0 1

                                              Ревност

 

Ревността е болест нелечима,

появява се когато си отиде Любовта,

Когато връзката стане незначима

и изчезне доверието между двамата.

 

Любовта е чувство светло, силно

а ревността го помрачава,

веднъж появи ли се тя не си отива,

в душата се загнездва и остава.

 

Тя сблъсква се с Истината

и дълбоко я наранява,

съмнението в другия се появява.

 

На Истината Вярата ще помогне,

лъжите и измислиците да надмогне,

за да се върне пак доверието,

да се забрави неверието.

 

Да победи накрая Любовта

и занапред винаги да е така!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво доверие..., освен ревност - след изневяра трудно идва любовта..., тя винаги нанася силни и разрушителни удари..., - съмнение е меко казано!!!
    "Тя сблъсква се с Истината
    и дълбоко я наранява,
    съмнението в другия се появява."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...