30 июн. 2013 г., 11:08

Ревността 

  Поэзия » Другая
445 0 5

Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.

Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,

от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея!  Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??