Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.
Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,
от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея! Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!