Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.
Как бе допълзяла на гръдта
да се свие, да те задушава?
Изпреварва ярост и тъга,
от косите ти гнездо стъкмява,
от ръцете ти извива сърп,
във очите кладенци дълбае.
Знам я нея! Стигнала върха,
тя към твойте бездни се отправя!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
