Ревнувам те
Ревнувам те от вятъра.
Ревнувам те от тишината.
Загледана в очите ти, мълча,
а снимката ти избелява...
Гъст цигарен дим, мечтите затъмнява,
огън в мен гори - лети чак до небесата...
Песен любовна звучи, но аз не съзнавам,
че теб те няма до мен и съм сама отдавна.
Ревнувам те дори от самотата,
ревнувам те и от съня ти.
Протегнала напред ръце в тъмнината -
спомен ли си, питам нощта...
Ревнувам те от деня и нощта,
от кислорода, който дишаш.
От мрака, светлината и дъжда,
От Слънцето, Луната... дори от мен самата...
Ревнувам те, защото те обичам,
но ти сега не си до мен.
По прашни улици задъхана тичам
и моля се да те намеря, да зърна твоето лице!!!
15.09.2003g.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
-ка и за двете
