Jun 13, 2007, 1:06 AM

Ревнувам те

  Poetry
3.9K 0 20

Ревнувам те от вятъра.
Ревнувам те от тишината.
Загледана в очите ти, мълча,
а снимката ти избелява...


Гъст цигарен дим, мечтите затъмнява,
огън в мен гори - лети чак до небесата...
Песен любовна звучи, но аз не съзнавам,
че теб те няма до мен и съм сама отдавна.


Ревнувам те дори от самотата,
ревнувам те и от съня ти.
Протегнала напред ръце в тъмнината -
спомен ли си, питам нощта...


Ревнувам те от деня и нощта,
от кислорода, който дишаш.
От мрака, светлината и дъжда,
От Слънцето, Луната... дори от мен самата...


Ревнувам те, защото те обичам,
но ти сега не си до мен.
По прашни улици задъхана тичам
и моля се да те намеря, да зърна твоето лице!!!
15.09.2003g.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...