6 окт. 2011 г., 21:18

Рицарска песен 

  Поэзия
1681 0 9

РИЦАРСКА ПЕСЕН

 

Побелях, остарях, хубавея...

А дете съм все още, детище.

Нямам банкова сметка. Е, нищо!

Имам песни и вятър ме вее.

 

И Пегасът ми вял, окуцял,

не напомня ли твоята кранта?

Ти без своя добър Росинант,

знаеш, никак не би оцелял.

 

Побелях и ми идва приумица

да захвърля тез дрипави дрехи,

стари, тежки, ръждиви доспехи

пред вратите на някоя лудница.

 

И халал да са! Нека ги вземат!

Да се смеят и плачат на воля.

Аз за здраве и сън ще се моля.

Да прокопсат? Ще има да вземат...

 

Но приумица само това е.

Тъй са сраснали здраво със кожата!

Ще ги нося, дорде се разложат.

И какво пък, съдбата си знае.

 

Побелях, остарях, хубавея...

Не отпускам юзди и юмруци.

Слушай, Санчо, сега ще запея.

Песни трябват на нашите внуци!

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??