Рицарска песен
РИЦАРСКА ПЕСЕН
Побелях, остарях, хубавея...
А дете съм все още, детище.
Нямам банкова сметка. Е, нищо!
Имам песни и вятър ме вее.
И Пегасът ми вял, окуцял,
не напомня ли твоята кранта?
Ти без своя добър Росинант,
знаеш, никак не би оцелял.
Побелях и ми идва приумица
да захвърля тез дрипави дрехи,
стари, тежки, ръждиви доспехи
пред вратите на някоя лудница.
И халал да са! Нека ги вземат!
Да се смеят и плачат на воля.
Аз за здраве и сън ще се моля.
Да прокопсат? Ще има да вземат...
Но приумица само това е.
Тъй са сраснали здраво със кожата!
Ще ги нося, дорде се разложат.
И какво пък, съдбата си знае.
Побелях, остарях, хубавея...
Не отпускам юзди и юмруци.
Слушай, Санчо, сега ще запея.
Песни трябват на нашите внуци!
© Алина Стоянова All rights reserved.
