21 апр. 2012 г., 10:15

Римна брюкселска дантела

1.2K 0 9

РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА

 

/Едно на лице, две на опако/

 

И ляга бавен, мъхест сняг навън

над зъзнещия Дунав, над полето,

и моят свят е силует, неясен сън,

или пано от падащи пайети,

а ляга бавен мъхест сняг навън.

 

Снегът танцува странен бавен танц

и сменя досието на земята;

под девствения бял небесен гланц

калта изчезва, чезне грозотата –

снегът танцува странен бавен танц.

 

И в тишина, дълбока като скръб,

валят вълшебни сребърни мелодии

на залеза от аления ръб,

и вятърът през тях нечуто броди

сред тишина, дълбока като скръб.

 

И вятърът студен нечуто броди

на залеза по аления ръб,

валят вълшебни сребърни мелодии

сред тишина, дълбока като скръб,

където вятърът нечуто броди.

 

Калта изчезва, чезне грозотата

под девствения бял небесен гланц –

променя досието на земята

снегът, танцуващ странен бавен танц,

и със калта изчезва грозотата.

 

Като пано от падащи пайети,

светът е силует, неясен сън...

И зъзнат моят Дунав и полето,

и пада бавен, мъхест сняг навън,

като пано от падащи пайети.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Открих нещо ново тук, което ме направи много щастлива...
    Още една благодарност приеми...
  • Благодаря на всички! Да ви е светла неделята, да е талантливо перото ви...
  • Разбира се, че е майсторски изработено – като брюкселска дантела.
    И тези снежинки, кото падат като пайети, също плетат магична дантела и покриват калта и грозотата.
    А с тези повторения на отделни фрази се постига омайващо въздействие. И цялата творба заприличва на вълшебна плетеница...

    Нека има и такава Поезия тук, че да се замислим и засрамим ние, стихоплетците, дето фабрикуваме ежедневно.
    И да станем по-взискателни към себе си...
    Благодаря, Поете!
  • 6+
  • На върха си.Човек не може да те прескочи.Благодаря за удоволствието!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...