21 апр. 2012 г., 10:15

Римна брюкселска дантела

1.2K 0 9

РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА

 

/Едно на лице, две на опако/

 

И ляга бавен, мъхест сняг навън

над зъзнещия Дунав, над полето,

и моят свят е силует, неясен сън,

или пано от падащи пайети,

а ляга бавен мъхест сняг навън.

 

Снегът танцува странен бавен танц

и сменя досието на земята;

под девствения бял небесен гланц

калта изчезва, чезне грозотата –

снегът танцува странен бавен танц.

 

И в тишина, дълбока като скръб,

валят вълшебни сребърни мелодии

на залеза от аления ръб,

и вятърът през тях нечуто броди

сред тишина, дълбока като скръб.

 

И вятърът студен нечуто броди

на залеза по аления ръб,

валят вълшебни сребърни мелодии

сред тишина, дълбока като скръб,

където вятърът нечуто броди.

 

Калта изчезва, чезне грозотата

под девствения бял небесен гланц –

променя досието на земята

снегът, танцуващ странен бавен танц,

и със калта изчезва грозотата.

 

Като пано от падащи пайети,

светът е силует, неясен сън...

И зъзнат моят Дунав и полето,

и пада бавен, мъхест сняг навън,

като пано от падащи пайети.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Открих нещо ново тук, което ме направи много щастлива...
    Още една благодарност приеми...
  • Благодаря на всички! Да ви е светла неделята, да е талантливо перото ви...
  • Разбира се, че е майсторски изработено – като брюкселска дантела.
    И тези снежинки, кото падат като пайети, също плетат магична дантела и покриват калта и грозотата.
    А с тези повторения на отделни фрази се постига омайващо въздействие. И цялата творба заприличва на вълшебна плетеница...

    Нека има и такава Поезия тук, че да се замислим и засрамим ние, стихоплетците, дето фабрикуваме ежедневно.
    И да станем по-взискателни към себе си...
    Благодаря, Поете!
  • 6+
  • На върха си.Човек не може да те прескочи.Благодаря за удоволствието!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...