РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА
/Едно на лице, две на опако/
И ляга бавен, мъхест сняг навън
над зъзнещия Дунав, над полето,
и моят свят е силует, неясен сън,
или пано от падащи пайети,
а ляга бавен мъхест сняг навън.
Снегът танцува странен бавен танц
и сменя досието на земята;
под девствения бял небесен гланц
калта изчезва, чезне грозотата –
снегът танцува странен бавен танц. ...