Римна брюкселска дантела
РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА
/Едно на лице, две на опако/
И ляга бавен, мъхест сняг навън
над зъзнещия Дунав, над полето,
и моят свят е силует, неясен сън,
или пано от падащи пайети,
а ляга бавен мъхест сняг навън.
Снегът танцува странен бавен танц
и сменя досието на земята;
под девствения бял небесен гланц
калта изчезва, чезне грозотата –
снегът танцува странен бавен танц.
И в тишина, дълбока като скръб,
валят вълшебни сребърни мелодии
на залеза от аления ръб,
и вятърът през тях нечуто броди
сред тишина, дълбока като скръб.
И вятърът студен нечуто броди
на залеза по аления ръб,
валят вълшебни сребърни мелодии
сред тишина, дълбока като скръб,
където вятърът нечуто броди.
Калта изчезва, чезне грозотата
под девствения бял небесен гланц –
променя досието на земята
снегът, танцуващ странен бавен танц,
и със калта изчезва грозотата.
Като пано от падащи пайети,
светът е силует, неясен сън...
И зъзнат моят Дунав и полето,
и пада бавен, мъхест сняг навън,
като пано от падащи пайети.
© Валентин Чернев All rights reserved.
