20 июн. 2012 г., 10:49

Рисунка

792 0 1

       "Рисунка"

            посветено на Вальо Г.


Нарисувай ми, художнико, сълза,

да огледам живота си през нея

и да я изпия след това,

че мъката ми да изтлее.


Нарисувай ми, художнико, ръка,

да погаля аз света със нея,

да погали и Той мен след това...

Нали закон неписан има,

каквото правиш, двойно те постига.


Нарисувай ми, художнико, крила,

крила на пеперуда тънкокрили.

Да литна нависоко и след това

в твоите картини да се скрия.


Нарисувай ми, художнико, уста,

нежни, жадни устни ми нарисувай,

за да мога нежни думи да мълвя,

за да мога страстно да целувам.


Нарисувай ми, художнико, врата,

врата на пътя ми ми нарисувай.

А зад нея... светлина...

И без ключалка да е тя,

ще се отваря със изстрадала душа.


Позволи ми, художнико, сега 

четките ти да измия.

Да ги прибера след това,

че да имаш време

устните ми да изпиеш.

Да хванеш моята ръка

и с моите крила да полетим.

Да минем заедно след това

Там... от другата страна на моята врата,

която ще отворя със изстрадалата си душа,

И във Светлината да попием...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....