"Рисунка"

            посветено на Вальо Г.

Нарисувай ми, художнико, сълза,

да огледам живота си през нея

и да я изпия след това,

че мъката ми да изтлее.

Нарисувай ми, художнико, ръка,

да погаля аз света със нея,

да погали и Той мен след това...

Нали закон неписан има,

каквото правиш, двойно те постига.

Нарисувай ми, художнико, крила,

крила на пеперуда тънкокрили.

Да литна нависоко и след това

в твоите картини да се скрия.

Нарисувай ми, художнико, уста,

нежни, жадни устни ми нарисувай,

за да мога нежни думи да мълвя,

за да мога страстно да целувам.

Нарисувай ми, художнико, врата,

врата на пътя ми ми нарисувай.

А зад нея... светлина...

И без ключалка да е тя,

ще се отваря със изстрадала душа.

Позволи ми, художнико, сега 

четките ти да измия.

Да ги прибера след това,

че да имаш време

устните ми да изпиеш.

Да хванеш моята ръка

и с моите крила да полетим.

Да минем заедно след това

Там... от другата страна на моята врата,

която ще отворя със изстрадалата си душа,

И във Светлината да попием...