Рисува сенки по стените самотата

Поэзия » Философская

828 2 3

Кръгъл камък полепнал със мъх

от съмнения.

Тишина разстояние между

мислите мери...

В ъглите свити кълбета от нерви

тиктакат.

Рисува сенки по стените

самотата.

Разкаянието плете паяжина

за прошката.

В късна вечер изпивам поредната

чаша достойнство.

И затварям в дъждовна кутия

на мъртвите птици

крилата.

Може би... Може би в някое „утре”

ще ми потрябват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Благодаря ви.Бъдете здрави, приятели.

2023-03-04T01:18:11+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Дълбоко покъртителен стих, Дочка.
Докосна ме!

2023-02-13T09:43:34+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Ще ти потрябват крилете на мъртвите птици,
ще те поглеждат те укорно с мъртви зеници.
Как не политна ти с тях, докато живи летяха,
а предпочете куп охлюви, дето безлично пълзяха.

Хубаво пишеш, Доче. Вън от шаблона.

2023-02-13T01:10:34+02:00