Довереница (Дочка Василева)
477 17390
12.02.2023 г., 23:21 ч.

Рисува сенки по стените самотата 

  Поезия » Философска
289 2 4

 

 

Кръгъл камък полепнал със мъх

от съмнения.

Тишина разстояние между

мислите мери...

В ъглите свити кълбета от нерви

тиктакат.

Рисува сенки по стените

самотата.

Разкаянието плете паяжина

за прошката.

В късна вечер изпивам поредната

чаша достойнство.

И затварям в дъждовна кутия

на мъртвите птици

крилата.

Може би... Може би в някое „утре”

ще ми потрябват...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви.Бъдете здрави, приятели.
  • "затварям в дъждовна кутия" Доче...почувствах! Нека има крила!
  • Дълбоко покъртителен стих, Дочка.
    Докосна ме!
  • Ще ти потрябват крилете на мъртвите птици,
    ще те поглеждат те укорно с мъртви зеници.
    Как не политна ти с тях, докато живи летяха,
    а предпочете куп охлюви, дето безлично пълзяха.

    Хубаво пишеш, Доче. Вън от шаблона.
Предложения
: ??:??