Рисува сенки по стените самотата
Кръгъл камък полепнал със мъх
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви
тиктакат.
Рисува сенки по стените
самотата.
Разкаянието плете паяжина
за прошката.
В късна вечер изпивам поредната
чаша достойнство.
И затварям в дъждовна кутия
на мъртвите птици
крилата.
Може би... Може би в някое „утре”
ще ми потрябват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
