7 дек. 2008 г., 22:49

Родих се...

1.2K 0 19
                                        

                                             Честит празник на всички

                                                   Студенти

                                            и родените на тази  дата!                                                                  

                                                                   

 

 

Родих  се                                                                                        

от сълзите на

кошута

в бяла нощ

сред дивите поля.

Кентавър ме ориса

да препускам...

и нарече ме

да бъда свобода.

 

 

Родих се...

с трепета

на първите снежинки.

В прегръдките

на слънце и луна.

Утрото

очи дари

за светлината.

Нощта

поръси стъпките ми

с  доброта.

 

 

Родих се...

В целувките на океана

и той заби във моето небе...

В океан - сърце

любовта ми е събрана

... приятели

Дариха ми криле.

 

 

      *****

                               

Приятели мои,

без вас за къде съм?

Пътник

без карта,

писмо

без адрес.

Песен

с изгубени ноти...

Птица без полет

и небе съм

без нов ден!

 

 

 

Обичам ви,  безкрайно много!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-добре късно, откоркото никога - И аз те обичам, Деспод!!
  • Макар със закъснение ти пожелавам вълшебно щастие и нестихваща любов,мила Гери!Прегръдка от сърце!
  • Благодаря ви приятели!
    Веси,мила, днес ме взриви с обичта си,благодаря ти приятелко!
    Хубава вечер пожелавам на всички ви! С обич!
  • Честит рожден ден, Гери!
    Обич и вдъхновение!
  • Честит празник!
    Много усмивки и сбъднати желания!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...