По случай 175 години от рождението на великият поет и революционер Христо Ботев
“На майце си” днес декламира
Поетът със патос възвишен!
И в тясна Браилска квартира
“Към брата” си изповед пише…
Как “Я надуй, дядо, кавала!”,
оглася планински поляни?!…
И с “И жив е той, жив е” до премала
вълк ближе хайдушката рана!…
В нощ лунна целуват го бърже
митични безброй самодиви…
И пак в “ Патриот” ли попопържа
изедници с мисли крадливи?!
Как в “Моята молитва” е свята
съдбата зловеща на роба?
Кой днес в редове на борбата,
намерил би с Ботев си, гроба?!
В запусната днес воденица,
кой с Левски би трепетно пял?!
Със сабя в железна десница
на Вола би с гордост умрял?…
В “Елегия” кой злотните Юди,
бичува със страст - громолик,
разбиващ вековни заблуди
народа, че не ще е велик!…
И кой край Софѝя би плакал
за Дякон, висящ на бесило?!…
Но не и таз висша клоака
от светското мъртво кучило!..
В “Борба” днес зовеш ни епично
на бой срещу фалша и гнета!
Но с туй управление трагично
пропада България клета!
04.01.2023 г.
© Владислав Недялков Все права защищены