31 дек. 2021 г., 09:46

Роза на дървото

819 1 0

От тук си тръгна, както и яви се,

като видение, като мираж,

в незнайна лунна нощ... стопи се

и стана капка от пороен дъжд.

 

Но помниш ли, че гледахме луната,

от две различни точки на света?

Така пак бях със теб когато,

ти беше с друг - деня и вечерта.

 

А спомен имаш ли за роза на дървото,

„случайно“ сложена на пътя към дома?

И днес не знаеш от кого бе,

но би могла да е от мен, да би могла.

 

Не помниш, зная, времето отмина.

Не просто времето, а много светове,

в които нашият потъна във забрава,

но аз го помня, помня го добре.

 

Прости ми, че те върнах пак във него.

Прости на стария глупак!

Дам... времето на никой не прощава

и аз не съм сега надут хлапак.

 

Надявам се след толкова години,

там някъде да си добре.

Надявам се да получаваш обич,

Радост, и какво ли още не!

 

Написаното слагам във бутилка,

за да я пратя да се носи из света,

и ако стигне някога до тебе,

капни на мен, забързан във дъжда.

 

 

 

 

 

 

 

Една част от стиховете, не са мои (хубавите).
Позволявам си да ги вмъкна тук, без разрешението на автора.
Запомнил съм ги неволно и съжалявам, че за всичките тези години и въпреки че светът се дигитализира напълно оттогава, не открих творбата, за да я прочета отново.
Благодаря ти, че някога ги написа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Èдин Гравън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...