31 дек. 2021 г., 09:46

Роза на дървото 

  Поэзия
520 1 0

От тук си тръгна, както и яви се,

като видение, като мираж,

в незнайна лунна нощ... стопи се

и стана капка от пороен дъжд.

 

Но помниш ли, че гледахме луната,

от две различни точки на света?

Така пак бях със теб когато,

ти беше с друг - деня и вечерта.

 

А спомен имаш ли за роза на дървото,

„случайно“ сложена на пътя към дома?

И днес не знаеш от кого бе,

но би могла да е от мен, да би могла.

 

Не помниш, зная, времето отмина.

Не просто времето, а много светове,

в които нашият потъна във забрава,

но аз го помня, помня го добре.

 

Прости ми, че те върнах пак във него.

Прости на стария глупак!

Дам... времето на никой не прощава

и аз не съм сега надут хлапак.

 

Надявам се след толкова години,

там някъде да си добре.

Надявам се да получаваш обич,

Радост, и какво ли още не!

 

Написаното слагам във бутилка,

за да я пратя да се носи из света,

и ако стигне някога до тебе,

капни на мен, забързан във дъжда.

 

 

 

 

 

 

 

Една част от стиховете, не са мои (хубавите).
Позволявам си да ги вмъкна тук, без разрешението на автора.
Запомнил съм ги неволно и съжалявам, че за всичките тези години и въпреки че светът се дигитализира напълно оттогава, не открих творбата, за да я прочета отново.
Благодаря ти, че някога ги написа!

© Èдин Гравън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??