Розата на ветровете
692
1
6
А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.
Припляскваха с крила ята от строфи,
по книжните салфетки, в кафенето.
Синкоп потичаше във фас и профил,
плетящ гондолите на стиховете.
И бяхме сталагмитно звънки думи,
по рехавите шепи на луната.
Светът избухваше искрящ, безумен,
в мехурче лимонадена соната.
Понякога ме буди нощем вятърът
и ми се стича предано в ръцете -
да го напиша както някога,
завихрен в Розата на ветровете.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
