Регина (Радост Даскалова)
374 1425
4 мар. 2014 г., 14:02

Розата на ветровете 

  Поэзия
570 1 6

А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.

Припляскваха с крила ята от строфи,
по книжните салфетки, в кафенето.
Синкоп потичаше във фас и профил,
плетящ гондолите на стиховете.

И бяхме сталагмитно звънки думи,
по рехавите шепи на луната.
Светът избухваше искрящ, безумен,
в мехурче лимонадена соната.

Понякога ме буди нощем вятърът
и ми се стича предано в ръцете -
да го напиша както някога,
завихрен в Розата на ветровете.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??