Розата на ветровете
695
1
6
А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.
Припляскваха с крила ята от строфи,
по книжните салфетки, в кафенето.
Синкоп потичаше във фас и профил,
плетящ гондолите на стиховете.
И бяхме сталагмитно звънки думи,
по рехавите шепи на луната.
Светът избухваше искрящ, безумен,
в мехурче лимонадена соната.
Понякога ме буди нощем вятърът
и ми се стича предано в ръцете -
да го напиша както някога,
завихрен в Розата на ветровете.
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
