Ръце
932
0
2
РЪЦЕ
Мечтаехме си – да се срещнем,
да се държиме за ръце,
безумно млади, бързащи, горещи,
събрали любовта в сърце.
Избрахме пътя - да вървиме,
като държим се за ръце.
В летата знойни и в студени зими,
преминали какво ли не.
И днес сред радости и сред неволи
държим се още за ръце.
Като докосващи се две тополи,
под напора на ветрове.
Когато тръгнем за нататък,
ще се държиме за ръце.
Това в живота ни човешки – кратък
отдавна знаем - главно е.
А като сенки, скитащи в простора,
преплели сво ите ръце,
останали сред спомени и хора
като ръце, превърнати в криле.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Иванов Все права защищены
