Ръцете ти ме правят птица. В ръцете ти аз мога да летя. Ръцете ти, дори без ръкавица, са пухче нежност, слънце, топлина...
Ръцете ти за мене построиха божествен храм от лунна светлина - и ми поднесоха бокал кристален, догоре пълен с най-живата вода.
Затуй сега не искам да си тръгна! Не ме оставяй,любими ти, сама... За теб с цветя в градината "шибуми" със устни ще шептя красиви думи.
Под албицията с мене застанИ! И аромата приказен вдъхнИ! Обичай ме, люби ме до зори и всичко друго просто забрави!
Благодаря на Феникс за съдействието и корекциите;-) Надявам се сега повече да ви хареса на всички. Вашите коментари ще са оценка за Светльо, по-точно за ритъма, който той придаде на моята идея:)
Да, наистина е хубаво.
Но съм съгласна с Креми - последния куплет сякаш не е от това стихотворение. Някак си се откроява от останалите. Може това да е твое авторово решение. Поздрави и от мен.
Благодаря ви,Петинка и Ники!Много сте милиНик,много си прав.......Винаги съм си мислила,че поезията докосва душата и сърцето,защото те я раждатА който притежава голямо сърце ,е истински богат.Значи и вие сте богати
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Но съм съгласна с Креми - последния куплет сякаш не е от това стихотворение. Някак си се откроява от останалите. Може това да е твое авторово решение. Поздрави и от мен.