28 мая 2007 г., 14:43

Ръцете ти 2

979 0 11
Ръцете ти ме правят птица.
В ръцете ти аз мога да летя.
Ръцете ти, дори без ръкавица,
са пухче нежност, слънце, топлина...

Ръцете ти за мене построиха
божествен храм от лунна светлина -
и ми поднесоха бокал кристален,
догоре пълен с най-живата вода.

Затуй сега не искам да си тръгна!
Не ме оставяй,любими ти, сама...
За теб с цветя в градината "шибуми"
със устни ще шептя красиви думи.

Под албицията с мене застанИ!
И аромата приказен вдъхнИ!
Обичай ме, люби ме до зори
и всичко друго просто забрави!

Благодаря на Феникс за съдействието и корекциите;-) Надявам се сега повече да ви хареса на всички. Вашите коментари ще са оценка за Светльо, по-точно за ритъма, който той придаде на моята идея:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, наистина е хубаво.
    Но съм съгласна с Креми - последния куплет сякаш не е от това стихотворение. Някак си се откроява от останалите. Може това да е твое авторово решение. Поздрави и от мен.
  • Здравей и на теб,Дими
  • Интересно пишеш, Галя! Здравей!
  • Благодаря на всички ви!
  • Поздрави, Галя!!! Помня предния ти стих и сега е съвсем друго. Поздрави и на Светльо за редакцията!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...