11 янв. 2012 г., 15:46

Ръцете ти

765 0 0

Една прашинка от пустинята бях аз,

а вятърът ме тласкаше в твоите ръце,

страх ме бе да не се изгубя в тях

и да не се превърне това в грях.

 

Капчица от океана бях

и после завалях от твоето небе.

Бях мъничка и ме беше страх,

но капнах на твоето лице. 

 

На парченца бях разбита -

всяко на различни страни,

но през годините събираше ме ти...

Ти ме намери или аз те открих... 

  в ръцете ти аз се скрих... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...