Jan 11, 2012, 3:46 PM

Ръцете ти

  Poetry » Love
767 0 0

Една прашинка от пустинята бях аз,

а вятърът ме тласкаше в твоите ръце,

страх ме бе да не се изгубя в тях

и да не се превърне това в грях.

 

Капчица от океана бях

и после завалях от твоето небе.

Бях мъничка и ме беше страх,

но капнах на твоето лице. 

 

На парченца бях разбита -

всяко на различни страни,

но през годините събираше ме ти...

Ти ме намери или аз те открих... 

  в ръцете ти аз се скрих... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...