23 апр. 2020 г., 00:04

Ръцете ти са предизвикване за изгрев

766 0 0

Ще дойда при теб,

уморено мое небе,

разтворено в дъждовните ми ръце.

Само по илюзии ще пристъпя

в разлистените ти нощни очи.

Дланите ти ще запеят

под съмналите ми устни,

ще забравиш,

че животът е тягостно изкуство.

В лепкавото усое

на преброените наум целувки,

тишината си ми подари

и недей ме напуска.

 

Залутана нощна пеперуда

с кристализирало в студа

на неизброимите зими,

нецелунато, лимонено сърце.

Такъв бродя във мрака

и мракът ми е море,

което мие с безпощадна злост

фината, сива коприна на

моето едноцелно съществуване.

Обречено да изгрее само

под непресторената нежност

на предизвикващите ти ръце.

Единствена моя,

скъпоценна камея на всичките ми блянове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...