Ръцете ти са предизвикване за изгрев
Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи.
Дланите ти ще запеят
под съмналите ми устни,
ще забравиш,
че животът е тягостно изкуство.
В лепкавото усое
на преброените наум целувки,
тишината си ми подари
и недей ме напуска.
Залутана нощна пеперуда
с кристализирало в студа
на неизброимите зими,
нецелунато, лимонено сърце.
Такъв бродя във мрака
и мракът ми е море,
което мие с безпощадна злост
фината, сива коприна на
моето едноцелно съществуване.
Обречено да изгрее само
под непресторената нежност
на предизвикващите ти ръце.
Единствена моя,
скъпоценна камея на всичките ми блянове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Marielli De Sing Всички права запазени