28 июн. 2006 г., 20:32

С друга

1.2K 0 5

С друга

 

Разбрах, че си сега

с приятелка добра.

Как бързо ме забрави

и спомените ни удави.

 

Болката сърцето ми разби,

а сега сякаш въже ме души.

Трудно е да те забравя,

опитвам се мъката да удавя.

 

Но това, че си с приятелката ми

цялата ме изгори.

Треперя, цялата се треса,

старая се новото да понеса.

 

Ти наказваш ме знам,

но удар бе това голям.

Дано времето го намали,

но нещо в мене ти унищожи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина,коагто свършва нещо, то непременно ни беляава, а понякога и убива частица от самите нас! Браво
  • Благодаря ви! От все сърце ме трогнаха думите ви и стимула, който ми дадохте!
  • Да,Диваче,боли.
    Но болката отминава и идва друга любов.
    Поздрав!
  • Дано времето го намали,

    но нещо в мене ти унищожи
    много яко!Хареса ми стуха ти!Продулжаваи напред...можеш ;]
  • О-времето ги лекува тия болки-знам от опит.Не те е заслужавал.Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...