Jun 28, 2006, 8:32 PM

С друга

  Poetry
1.2K 0 5

С друга

 

Разбрах, че си сега

с приятелка добра.

Как бързо ме забрави

и спомените ни удави.

 

Болката сърцето ми разби,

а сега сякаш въже ме души.

Трудно е да те забравя,

опитвам се мъката да удавя.

 

Но това, че си с приятелката ми

цялата ме изгори.

Треперя, цялата се треса,

старая се новото да понеса.

 

Ти наказваш ме знам,

но удар бе това голям.

Дано времето го намали,

но нещо в мене ти унищожи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина,коагто свършва нещо, то непременно ни беляава, а понякога и убива частица от самите нас! Браво
  • Благодаря ви! От все сърце ме трогнаха думите ви и стимула, който ми дадохте!
  • Да,Диваче,боли.
    Но болката отминава и идва друга любов.
    Поздрав!
  • Дано времето го намали,

    но нещо в мене ти унищожи
    много яко!Хареса ми стуха ти!Продулжаваи напред...можеш ;]
  • О-времето ги лекува тия болки-знам от опит.Не те е заслужавал.Поздрав за стиха!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...