11 июл. 2006 г., 19:53

С душа, дарена на приятели

953 0 13



 

С душа,

дарена

на приятели,

понесла

в очите

времето,

създаваш

чрез стиха

ваятели,

отхвърлящи му

бремето

и даже на децата боси

показваш

целия им ръст,

задаваш

нужните въпроси

и носиш упорито

своя кръст,

а аз

емоцията ти нижа

чрез твойта нежна

топлота

и имам

тази грижа –

да обрисувам

чудната ти красота,

с която в стих

да те опиша,

защото и перото ми,

чрез нея,

все въздиша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, Мо! Всички знаят, че сме в сайт за литература, а момчето ще го почерпя и ще го изпратя с уважение, че ни чака много работа
  • Лъки!
    На перестройчика ти предлагам да не му отговаряме, а? Но му кажи къде се намираме, за всеки случай!Може да му пошепнеш от разтояние и щрихи от биографията на Мойсей, защото В. Рибаров е недостъпен за него.
    Благодаря!
  • Към псевдоавторитетите:

    1. Отхвърлянето на всякакви авторитети, освен авторитета на способностите, е едня от първите задачи за хората, захванали се да правят нова литература.
    2.Даването на съвети и поучения е похват от миналото. Ако искаш да критикуваш, сам трябва да напишеш творба. Авторитетът на властта отстъпва пред властта на авторитета - поне в литературата.
    3. Обидите, квалификациите и настройването на авторите един срещу друг е недопустимо за пишещата общност.
  • Ей...Валери...невероятен си!!!
  • Здравей, Мая!
    Даваш ми повод да помисля за сентенция по темата за приятелите и враговете...Например:"Проблемът с приятелите е, че не удържат порива на приятелството, а с враговете - че им липсва достойнството да се покажат на светло"
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...