С душа,
дарена
на приятели,
понесла
в очите
времето,
създаваш
чрез стиха
ваятели,
отхвърлящи му
бремето
и даже на децата боси
показваш
целия им ръст,
задаваш
нужните въпроси
и носиш упорито
своя кръст,
а аз
емоцията ти нижа
чрез твойта нежна
топлота
и имам
тази грижа –
да обрисувам
чудната ти красота,
с която в стих
да те опиша,
защото и перото ми,
чрез нея,
все въздиша.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados