С дъх на роза, топла плът, 
извървян е от двама тоя призрачен път, 
на жадувани страсти, кадифени поля вопли нежни,
усмивки и златисти цветя. 
Картина безредна в ума ти се впива, 
хаотична е сякаш, но безумно красива. 
Ти я гледаш - усмивка, по лицето и нежно.
Слънчев порив обгръща двама души небрежно. 
И понасят се тез двама, из небето обширно. 
Полет вечен, обречен на любов непосилна. 
Но събуждаш се ти - сякаш сън май е бил.
И поглеждаш навън - из безкрайния шир.
А до тебе, непробудно и тихо,
спи твоето малко момиче.