С дъх на роза, топла плът,
извървян е от двама тоя призрачен път,
на жадувани страсти, кадифени поля вопли нежни,
усмивки и златисти цветя.
Картина безредна в ума ти се впива,
хаотична е сякаш, но безумно красива.
Ти я гледаш - усмивка, по лицето и нежно.
Слънчев порив обгръща двама души небрежно.
И понасят се тез двама, из небето обширно.
Полет вечен, обречен на любов непосилна.
Но събуждаш се ти - сякаш сън май е бил.
И поглеждаш навън - из безкрайния шир. ...