Вървя по улицата шумна,
но пусто е в моята душа -
изгубих приятели, страна...
Заобиколени от лъжи и измами,
не само аз оставих си дома,
препитание за всички
се скитаме да търсим по света...
- И боли сърцето за отминалата
младост -
Чакаме години да минават,
да достигнем възрастта
пенсия да вземем
и да се завърнем у дома.
Колко още сили ни остават
да се борим с нищета, омраза и тъга,
не сме невежи, за да не осъзнаем
колко покварен е днес света
и какво на мойте наследници
да отговоря на въпроса -
ДА ТРЪГНЕМ ЛИ И НИЕ ПО
С В Е Т А ???
© Анка Александрова Все права защищены