С "надежда" на гурбет

Вървя по улицата шумна,

но пусто е в моята душа -

изгубих приятели, страна...

Заобиколени от лъжи и измами,

не само аз оставих си дома,

препитание за всички

се скитаме да търсим по света...

- И боли сърцето за отминалата

                                     младост -

Чакаме години да минават,

да достигнем възрастта

пенсия да вземем

и да се завърнем у дома.

Колко още сили ни остават

да се борим с нищета, омраза и тъга,

не сме невежи, за да не осъзнаем

колко покварен е днес света

и какво на мойте наследници

да отговоря на въпроса -

ДА ТРЪГНЕМ ЛИ И НИЕ ПО

С В Е Т А ???