12 янв. 2006 г., 18:25

С най - тънката игла бродирах ...

1.1K 0 0
Аз не искам да живея без теб!
Не искам друга да превземе
сърцето ти, в него ще съм само аз!!!
Егоистка сам , нали?
Каквато искаш ме наричай,
но ти ще бъдеш само мои!
Какво искаш ?
Да захвърля всичко о нова,
което с години сам градила...
С най - тънката игла бродирах
спомените ни в сърцето ти,
а теб не те боля!!!
Дори щастие още чете се в очите,
макар времето да си лети.
Ще отречеш ли?
И ако някоя друга влезе в сърцето ти
дълго няма да се задържи...
Повярвай ми!
С най - тънката игла бродирам спомените ни
и тя не ще може да почувства спокойствие,
нито топлината, която аз сега усещам и като
птичка просто от неудобство ще
излети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....