12 янв. 2006 г., 18:25

С най - тънката игла бродирах ...

1.1K 0 0
Аз не искам да живея без теб!
Не искам друга да превземе
сърцето ти, в него ще съм само аз!!!
Егоистка сам , нали?
Каквато искаш ме наричай,
но ти ще бъдеш само мои!
Какво искаш ?
Да захвърля всичко о нова,
което с години сам градила...
С най - тънката игла бродирах
спомените ни в сърцето ти,
а теб не те боля!!!
Дори щастие още чете се в очите,
макар времето да си лети.
Ще отречеш ли?
И ако някоя друга влезе в сърцето ти
дълго няма да се задържи...
Повярвай ми!
С най - тънката игла бродирам спомените ни
и тя не ще може да почувства спокойствие,
нито топлината, която аз сега усещам и като
птичка просто от неудобство ще
излети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....