2 янв. 2013 г., 22:12

С оголяла от болка душа

712 0 4

 

С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.

 

Че обичах небе и звезди
и да гледам как слънце изгрява,
но се случи, че в моите дни
дори слънцето май ме забравя...

 

И си имам само крехки мечти
като лъч - да проблясват и гаснат.
Безнадеждна със глухи сълзи,
във живота ми мислите крачат.

 

Oтесня ли ми пътят сама,
или нейде загубих душата си.
Може би случва се всичко това,
за да бъда по-силна в живота си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По - силна и по - щастлива!
  • нека боли...
    жив съм
    крача нагоре
    бял е върхът
    звездите са близо
  • Да, болката е живот! Как, ще разберем, че сме живи ако не ни боли...
    Господ дава само толкова колкото можем да понесем, и ако няма светлинка в тунела трябва сами да запалим свеща си и вървим напред със вдигната глава, така ми каза един приятел! Паля своята свещ от вътрето в себе си и потеглям!
  • Болката е живот! Ако не боли, може и да си умрял, нали! А мечтите, даже и несбъднати, са надеждата! Нека се надяваме, зашото сме хора! А колко са истински хора... Много, малко, Евгения, много малко, както добре знаеш! Тесният път дава ширина на душата - тя мисли и разбира! Човекът е важен, не "растежът" на "политическата" класа (т.н. "един процент" - ТОВА СА Мизерниците, заграбващи световните ресурси - давам примери - всички "преуспели" бизнесмени у нас, още по-лошо - тези по света!). Как да не ги презреш от дъното на душата си!
    Аз не смятам, че прякото съчувстие помага на хората, напротив - казвам, че даже и в най-гадния момент, всеки трябва да е безжалостен към себе си, ако се обича - така ще си помогне, и ще поискат другите хора да видят този Човек!
    Никога не смесвам лирическия герой или лирическата героиня с автора - много е елементарно, а сайтът е твърде добър и интелектуален ( в най-добрия смисъл), за да го правим!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...