С оголяла от болка душа
С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.
Че обичах небе и звезди
и да гледам как слънце изгрява,
но се случи, че в моите дни
дори слънцето май ме забравя...
И си имам само крехки мечти
като лъч - да проблясват и гаснат.
Безнадеждна със глухи сълзи,
във живота ми мислите крачат.
Oтесня ли ми пътят сама,
или нейде загубих душата си.
Може би случва се всичко това,
за да бъда по-силна в живота си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
