кумеца (Румен Ченков)
399 1922
11 дек. 2005 г., 01:48

С ОПТИМИЗЪМ 

  Поэзия
718 0 4

 

С ОПТИМИЗЪМ

 

И мен, като всички, по пътя нелек,

крепят ме стотици надежди.

Стремя се най-вече да бъда човек.

В униние чело не свеждам.

 

Живея тъй, както разбирам това,

дори да е дяволски трудно.

От своята немощ макар окован,

намирам живота за чуден.

 

Какво са едни непослушни нозе,

когато душевно съм волен.

Лае срещу ми зло битие,

ала така е отколе.

 

Аз го подритвам и крача напред,

с твърдия пулс на живота.

Крача с две чужди, не свои нозе,

търсейки своята кота.

 

1995 г.

© Румен Ченков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Само с опитимизъм и само напред, дори нозете да не са твоите, посоката е важна. Много е хубаво, Румен!
  • Така е,труден е живота,особено когато нищо не получаваш наготово,а за всичко се бориш сам!
  • Продължавай в същия дух!!!Много е хубаво!!!
Предложения
: ??:??