Утрото срещнах с отворени длани,
слънцето исках да скочи във тях,
нежно, гальовно то мен да погали,
да зареди пак душата със смях.
Да ме превърне във слънчева ласка,
топлещо галеща сивия ден,
та да захвърля днес грозната маска,
обръча, стягащ ме в този момент.
Пак да отворя очите широко,
света да приема по детски, със плам.
Стига сълзи и поглед в дълбокото.
Полет ми трябва безстрашен. Голям. ...