С отворени длани
Утрото срещнах с отворени длани,
слънцето исках да скочи във тях,
нежно, гальовно то мен да погали,
да зареди пак душата със смях.
Да ме превърне във слънчева ласка,
топлещо галеща сивия ден,
та да захвърля днес грозната маска,
обръча, стягащ ме в този момент.
Пак да отворя очите широко,
света да приема по детски, със плам.
Стига сълзи и поглед в дълбокото.
Полет ми трябва безстрашен. Голям.
Чувства, които извират в сърцето.
Огнени думи... само за мен.
Вятърен повей с крила от небето.
Обич на мъж... до живот запленен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
