valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
1 февр. 2007 г., 11:16

С П О М Е Н 

  Поэзия
620 0 5

В спомена си виждам как дете

из пепелта по улиците слиза

с ожулени ръце и колене

и вързана на кръста тънка риза.

 

По бузките - засъхнали сълзи,

поели от прахта - за спомен сякаш.

В очичките - безгрижие искри,

а вкъщи за вечеря пак ме чакат.

 

Навън е тъмно. Няма светлина,

не ме преследва сянка по петите.

Аз пея си и дишам свобода,

която се изсипва от звездите.

 

Щом совата в сумрака закрещи,

и вълците завият към луната,

едва тогава в детските гърди

страха усещам като остър вятър.

 

Ала заспя ли, нямам страхове,

съня ми е спокоен и красив...

Защо сега не спя като дете?

Защо не съм свободен и щастлив?

 

Но колкото лета да отлетят,

камарата с въпроси ще расте,

във мене ще е вечен оня свят

на спомени, във който съм дете.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??