Летен ден е –
слънчев стих,
аз на тебе
посветих...
Край морето –
на брега
в танц се впускам
с любовта...
Дъжд внезапен
заваля,
а небето посивя...
В ритъм с танца
под дъжда
продължавам
да снова –
ту с вълните,
ту с прибоя,
ту с морените
и с плажа...
Чакам синевата моя
след дъжда
да се покаже...
В пясъка
ще ù оставя
стъпки с форма на сърце –
танца ни да не забравя,
да го помни с векове...
Докогато звезден прах
ритъма ни с тюл покрие
и космическият мрак
спомена за нас изтрие.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены