10 мая 2017 г., 13:59

С теб

1.9K 3 8

Готова съм от днес да бъда първа,

да стопля с обич ледени очи.

С тях да те разтапям и тепърва

обичта ми в тях да проличи!

 

Да се попия в кожата ти жадна.

Да стена в наслада и екстаз!

А ти ме дръж, случайно да не падна,

залитнеш ли и ти - държа те аз!

 

Тогава ще съм твоята опора,

а ти ще бъдеш моя талисман!

Единствени сред множеството хора,

не съм сама и ти не ще си сам!

 

Замръкваме, допрели топли длани.

Преплитаме тела и светове!

От чувствата, взаимно обладани,

изкупуваме фалшиви грехове!

 

Разливаме се, парещо-пенливи,

в завивките на общия ни кът!

Ръка в ръка, погубващо-щастливи,

чертаем с теб семейния ни път!

 

И даже да ни няма, пак ни има,

оставиме ли своите следи.

Любовната ни мощ, неутолима,

в децата наши ще се наследи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

09.05.2017 год 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...