6 июн. 2016 г., 17:44

С теб станахме непознати

638 0 0

С теб станахме непознати,
а някога знаеше всичко за мен,
а някога вярвах, че те обичам.
Разминахме се - всеки сам  пътя избра
Ти тръгна на запад гонещ мечтите
аз тук останах, мен нещо ме спря…
Днес  няма къде да се срещнем
може би единствено и само в съня.
Телефонна слушалка в ръката държа
чувам дишането ти  и си мисля
„Защо се  обаждаш вече късно е
няма какво да си кажем  с тебе
Знам останаха думи не казани
думи, за които  вече е късно.“
Между нас  тишината застана.
Сега с  теб сме  непознати,
познаващи се до болка добре.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мики Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...