С теб станахме непознати,
а някога знаеше всичко за мен,
а някога вярвах, че те обичам.
Разминахме се - всеки сам  пътя избра
Ти тръгна на запад гонещ мечтите
аз тук останах, мен нещо ме спря…
Днес  няма къде да се срещнем
може би единствено и само в съня.
Телефонна слушалка в ръката държа
чувам дишането ти  и си мисля
„Защо се  обаждаш вече късно е
няма какво да си кажем  с тебе
Знам останаха думи не казани
думи, за които  вече е късно.“
Между нас  тишината застана.
Сега с  теб сме  непознати,
познаващи се до болка добре.