6 июн. 2016 г., 17:44

С теб станахме непознати

639 0 0

С теб станахме непознати,
а някога знаеше всичко за мен,
а някога вярвах, че те обичам.
Разминахме се - всеки сам  пътя избра
Ти тръгна на запад гонещ мечтите
аз тук останах, мен нещо ме спря…
Днес  няма къде да се срещнем
може би единствено и само в съня.
Телефонна слушалка в ръката държа
чувам дишането ти  и си мисля
„Защо се  обаждаш вече късно е
няма какво да си кажем  с тебе
Знам останаха думи не казани
думи, за които  вече е късно.“
Между нас  тишината застана.
Сега с  теб сме  непознати,
познаващи се до болка добре.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мики Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...