С теб станахме непознати
636
0
0
С теб станахме непознати,
а някога знаеше всичко за мен,
а някога вярвах, че те обичам.
Разминахме се - всеки сам пътя избра
Ти тръгна на запад гонещ мечтите
аз тук останах, мен нещо ме спря…
Днес няма къде да се срещнем
може би единствено и само в съня.
Телефонна слушалка в ръката държа
чувам дишането ти и си мисля
„Защо се обаждаш вече късно е
няма какво да си кажем с тебе
Знам останаха думи не казани
думи, за които вече е късно.“
Между нас тишината застана.
Сега с теб сме непознати,
познаващи се до болка добре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мики Вълчанова Всички права запазени
