Нахлузват рибите вечерни мрежи –

приличат на наконтени русалки,

следящи траулера тъмнонежен

и взели гларуса за принц… без малко!

Вълни лениви срещу тях се ежат,

в дантелени яки от пяна – жалки,

и пробват пътя им стремглав да срежат,         

пред тях строят смарагдови пързалки.

Ах, не ревнувайте, сестрици мили –

измамна е на трала бързината,

напред летете, но със свои сили,

на корабите тъжна е съдбата –

след сетен лов, с ръждясало кормило

за скрап ще влязат в дока на земята.

Стихотворението участва в конкурса „Янаки Петров“ 2024 г. и не спечели награда.