С тъга за хората

Минаха години, а нищо не става

Знайте - няма друга такава държава!

Където и да погледнеш, разлика няма!

Всичките сме в най-дълбоката яма.

Гледаш самотен и тъжен младеж,

живеещ негде в Полски Тръмбеш.

Нямало за него жени и бил беден,

ама ходи с телефон най-модерен.

Черпи ги в мола, че нали е бедняк,

ама цигара нова пали пак и пак.

Търсел разбрани, скромни девици,

ама заглежда надути хубавици.

Там пък девойка горестни сълзи рони:

сред българите, дето били милиони

нямало хора с ценности, уважение,

даващи й любов и лудо вълнение.

А се оказва, че все ходела с психопати,

мамини дечица, ама случайно богати.

Морални развалини тя вечно заглежда,

по безчувствени хора и днес се заглежда.

Туй е парадоксът на нашият век!

Думи и действия при един човек

си приличат като жаба и калинка.

Нашата мила, родна картинка!

В компютърът са най-благородни

и незнайно защо толкоз самотни,

ала наяве те самите си го правят

път назад не щат да си оставят.