С тъга за хората
Минаха години, а нищо не става
Знайте - няма друга такава държава!
Където и да погледнеш, разлика няма!
Всичките сме в най-дълбоката яма.
Гледаш самотен и тъжен младеж,
живеещ негде в Полски Тръмбеш.
Нямало за него жени и бил беден,
ама ходи с телефон най-модерен.
Черпи ги в мола, че нали е бедняк,
ама цигара нова пали пак и пак.
Търсел разбрани, скромни девици,
ама заглежда надути хубавици.
Там пък девойка горестни сълзи рони:
сред българите, дето били милиони
нямало хора с ценности, уважение,
даващи й любов и лудо вълнение.
А се оказва, че все ходела с психопати,
мамини дечица, ама случайно богати.
Морални развалини тя вечно заглежда,
по безчувствени хора и днес се заглежда.
Туй е парадоксът на нашият век!
Думи и действия при един човек
си приличат като жаба и калинка.
Нашата мила, родна картинка!
В компютърът са най-благородни
и незнайно защо толкоз самотни,
ала наяве те самите си го правят
път назад не щат да си оставят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Максим Антов Всички права запазени