5 янв. 2006 г., 20:38

САМ 

  Поэзия
810 0 7

САМ

 

Как скучно е и тази вечер...

Беседката от вчера е сама.

До мен не сяда никой вече...

Днес имам среща с нощната тъма.

 

Край мене вятърът лудува –

разнася с писък жълтите листа.

Как искам, вместо писъка да чувам,

макар и грубости от твоята уста...

 

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Но,ако се заслушаш в тишината,ще откриеш,че не си сам!
    Поздрави!
  • Подобно всичките ти стихове и това е прелестно!
  • Самотата не се описва с думи..тя боли!Хареса ми стихото Румен!За много години..и пиши!))
  • Боже мили, Кумец как разбра за състоянието ми Вчера? Имаш само една "грешка", не бях в беседка, а... покрай езерото... САМ!!!
    Страшен си, 8-сем реда... а вътре ЦЯЛА ВЕЧНОСТ и ВСИЧКАТА МЪКА НА СВЕТА! От мен едно скромно... 6 ! Благодаря ти, половин час го чета и препрочитам, ВЕЛИКА МЪКА, ВЕЛИКА БОЛКА и... една ДОБРА ДУША!!!
  • Благодаря ви! Затова не бързах да го пускам.
  • Хубаво е и това,но ако трябва да бъда честна имаш много по-силни стихове...и все пак винаги те чета с удоволствие!
  • недей! както се казва: по-добре сам, отколкото зле придружен в подобни състояния изпадаме всички, но те преминават. Усмих
Предложения
: ??:??