Сам
846
0
4
Стоиш пред некролога черен
и сълзи солени от очите падат,
в очите й топли някога зелени
смърт и усмивка злобна са се спрели.
Стоиш и плачеш,
а тя усмихва се и сякаш е пред теб,
протягаш се към нея да посегнеш,
но не устните й червени като вино,
а стар портрет докосваш ти.
Не сваля тя очите си от теб,
чертите на лицето й от вятъра са заличени,
но ти я пазиш като спомен жив
и всеки миг да се върне
у дома я чакаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Георгиева Все права защищены
